Защо застраховката „Злополука“ не трябва да е формалност
Трагичният инцидент от миналото лято, при който загина осемгодишно дете по време на атракция с парашут, извади на повърхността дългогодишен проблем – липсата на ясна регулация, ефективен контрол и реална отговорност при атракционни дейности с повишен риск. Едва след този случай държавата предприе законодателни действия, които за първи път третират атракционните услуги не просто като забавление, а като дейности с потенциална опасност за живота и здравето на хората.
Новите текстове предвиждат задължителна регистрация, контрол и въвеждане на задължителна застраховка „Злополука“ за клиентите на атракциони. Мярка, която на пръв поглед изглежда като крачка напред, но според експертите носи смисъл само ако бъде приложена съдържателно, а не формално.
Застраховката не предотвратява инцидента, но определя какво следва след него
В ефира на предаването „ДИРЕКТНО“ по Bulgaria ON Air изпълнителният директор на Животозастрахователен институт Владислав Милев подчерта, че ролята на застраховката често се разбира погрешно – като инструмент за превенция, какъвто тя не е.
„Застраховката не е превенция на събитието. Тя дава възможност пострадалият или неговите близки да получат обезщетение след инцидента. Реалната превенция е в контрола и в това опасната услуга изобщо да не бъде допусната да се предлага“, коментира Милев.
По думите му застраховката има смисъл само ако е част от по-широка система, в която техническите проверки, инструктажът на клиентите и отговорността на операторите са ясно регламентирани и прилагани.
Липсата на минимален праг обезсмисля защитата
Един от ключовите проблеми в новата регулация, на който Милев обърна внимание, е отсъствието на минимална застрахователна сума. Това на практика позволява операторите да сключат полица с минимално покритие, което не осигурява реална защита.
„Ако един оператор се застрахова за 1000 лева на инцидент, това няма да бъде достатъчно за нищо. Дори 5000 лева не биха покрили сериозни медицински разходи. Според мен сума под 20 000 евро на човек не би трябвало да се допуска, ако говорим за реална защита“, посочи той.
Милев беше категоричен, че каквато и сума да бъде изплатена, тя никога не може да компенсира загубата на човешки живот, но разликата между символично и смислено обезщетение е съществена за пострадалите и техните семейства.
Кой плаща и как се доказва инцидентът
В разговора беше засегнат и практическият въпрос за доказуемостта при инцидент. Според Милев застраховката може да функционира коректно само ако има ясен доказателствен механизъм – билет, касова бележка, регистрация на услугата.
„За да може застрахователят да плати, трябва да има доказателство, че човекът действително е ползвал конкретния атракцион – билет, касова бележка, дата и час. Без това няма как да се установи връзката между инцидента и услугата“, обясни той.
По отношение на цената Милев беше откровен, че в крайна сметка застраховката ще бъде калкулирана в цената на услугата, но това не отменя отговорността на оператора.
„Не може рискът да се прехвърля върху клиента. Отговорността за безопасността и за застраховката е на оператора, не на човека, който търси забавление или спорт“, подчерта той.
Основният риск, който остава е, че при липса на ефективен държавен контрол застраховката може да се превърне в механизъм, който просто „плаща след събитието“, без да предотвратява нови инциденти.
„Ако всеки по веригата изпълни задълженията си – контрол, проверки, инструктаж, тогава застраховката ще остане форма на спокойствие, а не на последна мярка след трагедия. Но ако това не се случи, тя няма да покрие рисковете, нито ще даде сигурност на бизнеса“, каза изпълнителният директор на ЖЗИ.
Въвеждането на задължителна застраховка „Злополука“ поставя началото на по-сериозен разговор за сигурността при атракционни дейности. Дали този разговор ще доведе до реална промяна, или ще остане на ниво документи, зависи не само от текста на закона, а от начина, по който той ще бъде прилаган – от институциите, от операторите и от самата култура на отговорност в публичните пространства.
