Когато рискът на работното място стане реалност
Защо застраховката „Трудова злополука“ не трябва да е формалност
В последните дни новини за тежки трудови инциденти отново поставят въпроса за безопасността на работното място. Подобни случаи напомнят, че дори при спазване на правилата за безопасност, в много индустрии рискът никога не може да бъде напълно изключен.
Трудовите злополуки продължават да се случват в редица икономически дейности – от производството и строителството до транспорта и логистиката. За работодателите това означава не само необходимост от системна грижа за безопасността на служителите, но и отговорност за последствията, при настъпване на инцидент.
По официални данни на Националния осигурителен институт през 2025 г. в България са регистрирани 2 826 трудови злополуки, като 2 356 от тях са настъпили при изпълнение на трудовите задължения (по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, инциденти, възникнали по време или във връзка с извършваната работа). Зад тези числа стоят реални инциденти на работното място – от леки травми до случаи с тежки последици за здравето на служителите и техните семейства.
В най-рисковите икономически сектори (строителство, преработваща промишленост, транспорт и добивна индустрия) опасностите са част от ежедневната работа. Дори при строги правила и контрол технически неизправности, човешка грешка или непредвидими обстоятелства могат да доведат до тежки инциденти. Затова управлението на риска в тези отрасли не се изчерпва само с инструктажи и защитно оборудване. То включва и финансови механизми, които могат да защитят както служителите, така и работодателя при възникване на злополука.
Българското законодателство поставя ясни изисквания в тази посока. Съгласно чл. 200 от Кодекса на труда, работодателят носи имуществена отговорност за вредите, причинени на работника или служителя при трудова злополука или професионално заболяване, независимо дали има вина за настъпването на инцидента. В случай на тежка злополука или смърт, обезщетенията, които близките могат да търсят по съдебен ред, често достигат значителни размери. Именно поради тази причина законодателството изисква работодателите в определени икономически дейности да сключват задължителна застраховка „Трудова злополука“ за своите служители.
Допълнителна рамка за защита на служителите е Наредбата за задължително застраховане на служителите за риска „трудова злополука“. Тя задължава работодателите в икономически дейности с по-висок трудов травматизъм да сключват за своя сметка застраховка за работниците и служителите, като разходът не може да бъде прехвърлян върху тях. Полицата осигурява защита при най-тежките последици от трудов инцидент (смърт, трайно намалена работоспособност или временна неработоспособност, причинена от инцидент на работното място). Минималната застрахователна сума е определена на седемкратния размер на годишната брутна работна заплата на служителя, което създава съществена финансова защита за пострадалия или неговото семейство. Дали дадена компания попада в обхвата на задължението се определя въз основа на статистиката на НОИ за трудовия травматизъм в съответния икономически сектор.
Застраховката „Трудова злополука“ има двойна функция. От една страна, тя осигурява финансова защита на работниците и техните семейства при тежки инциденти. От друга позволява на работодателя да управлява значителния финансов риск, който възниква при подобни ситуации. „За работодателите в редица индустрии рискът от трудова злополука е част от ежедневната реалност. Застраховката не може да предотврати инцидента, но може да осигури финансова защита за служителите и техните семейства и да помогне на бизнеса да поеме отговорността си в такива трудни моменти“, коментира Албена Хинова, директор на Животозастрахователен институт.
Част от културата на превенция е застраховката „Трудова злополука“ да не се приема като административно изискване, а важен елемент от системата за управление на риска и социалната отговорност на всяка компания. Трудовите инциденти рядко могат да бъдат предвидени, но тяхното въздействие може да бъде ограничено чрез комбинация от информираност, добра организация на безопасността и адекватни финансови механизми. За работодателите това означава не само спазване на нормативните изисквания, но и стратегически подход към защитата на хората, които работят в компанията.
